ВЪЗРАСТ, НАРЕЧЕНА ЕСЕН
ВЪЗРАСТ, НАРЕЧЕНА ЕСЕН
Есен е.
Навънка дъжд вали.
Вали и мие пътищата грозни.
Измива ги. Асфалтът пак блести.
Приканва ги към мигове върховни.
Есен е.
В душите ни вали.
Валят сълзи и бръчките покриват.
Но могат ли те нашите съдби
от болка и от мъка да измият?
Есен е.
Вали, вали... ще превали.
След дъждовете слънце заблестява,
с лъчите си - стрелички от мечти -
душите ни измръзнали то сгрява.
Есен е.
Навънка сняг вали.
Стопява бавно той лъчите.
Но, минали през битки и войни,
запазваме на слънцето мечтите.
Есен е.
Навънка дъжд вали.
Вали и мие пътищата грозни.
Измива ги. Асфалтът пак блести.
Приканва ги към мигове върховни.
Есен е.
В душите ни вали.
Валят сълзи и бръчките покриват.
Но могат ли те нашите съдби
от болка и от мъка да измият?
Есен е.
Вали, вали... ще превали.
След дъждовете слънце заблестява,
с лъчите си - стрелички от мечти -
душите ни измръзнали то сгрява.
Есен е.
Навънка сняг вали.
Стопява бавно той лъчите.
Но, минали през битки и войни,
запазваме на слънцето мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
