23.01.2013 г., 21:50

Възродена

563 0 1

Мълча... Мълчанието ми казва всичко...

Безмълвно хората обичам.

Безмълвно мога даже да умра!

Мълча и се измъчвам зарад други,

мълча и сякаш съм умряла,

сърцето бие, разума пулсира,

душата ми се рее във безкрая.

Но стига вече, ще ви казвам всичко,

дори от болка другите да вият,

ще бъда себе си и силно ще обичам всички,

но с Нова, Светла, Истинска душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...