Възродена

Poetry » Other

565 0 1

Мълча... Мълчанието ми казва всичко...

Безмълвно хората обичам.

Безмълвно мога даже да умра!

Мълча и се измъчвам зарад други,

мълча и сякаш съм умряла,

сърцето бие, разума пулсира,

душата ми се рее във безкрая.

Но стига вече, ще ви казвам всичко,

дори от болка другите да вият,

ще бъда себе си и силно ще обичам всички,

но с Нова, Светла, Истинска душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0