Възвишение
Възвишение
Въздъхнах. В дробовете – синева.
Заплувах сред памуковите облаци.
Под мен са къщите, пасящите стада,
безименните, скитащи се просяци.
Дълбокото сега е само там.
Уж гмуркам се, а все летя нагоре.
Земята изгоря във своя срам.
Водата пресушихме ние, хората.
Въздъхнах. И издишах лепкав прах.
Познах, че наближавахме тавана...
Небето ме удари и се спрях.
Дъждът превърна въздуха във пяна.
Намокри ме. Аз слязох с асансьора
и кацнах на напуканата почва.
Потънах до коляно в гьол от хора,
а исках във дълбокото да скоча…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
