3.04.2015 г., 8:22 ч.

Възвишение 

  Поезия
835 1 5
Възвишение
Въздъхнах. В дробовете – синева.
Заплувах сред памуковите облаци.
Под мен са къщите, пасящите стада,
безименните, скитащи се просяци.
Дълбокото сега е само там.
Уж гмуркам се, а все летя нагоре.
Земята изгоря във своя срам.
Водата пресушихме ние, хората.
Въздъхнах. И издишах лепкав прах.
Познах, че наближавахме тавана...
Небето ме удари и се спрях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Предложения
: ??:??