25.10.2018 г., 9:09

Взе ми всичко

968 1 3

Искаш да ми вземеш всичко, което имам, остави ме да живея.

Съсипваш ме със спомени, пращаш ги по адрес в главата ми.

Забиваш копие в сърцето ми, разкарай се от умът ми.

Отрова пусна във вените, вцепени тялото ми.

Разкарай се от съзнанието ми, просто си върви.

Блъскаш ме по ръба на пропастта, към черна дупка във вечността.

Чукаш на вратата ми, казваш, че си смъртта.

Дошъл си за тялото и душата ми.

В долната земя пращаш ме при дявола.

Искаш никога повече да не видя светлина.

Взе и последното късче здрав разум, което ми остана.

Срина ме психически, остави ме да крещя.

Проля кръвта ми по целия под, няма да спреш,

докато не се затрия от света.

Чакаш да прекратя живота си и да вземеш остатъците.

 

 

!!!Самоубий се!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stoycho Kolev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...