Oct 25, 2018, 9:09 AM

Взе ми всичко

969 1 3

Искаш да ми вземеш всичко, което имам, остави ме да живея.

Съсипваш ме със спомени, пращаш ги по адрес в главата ми.

Забиваш копие в сърцето ми, разкарай се от умът ми.

Отрова пусна във вените, вцепени тялото ми.

Разкарай се от съзнанието ми, просто си върви.

Блъскаш ме по ръба на пропастта, към черна дупка във вечността.

Чукаш на вратата ми, казваш, че си смъртта.

Дошъл си за тялото и душата ми.

В долната земя пращаш ме при дявола.

Искаш никога повече да не видя светлина.

Взе и последното късче здрав разум, което ми остана.

Срина ме психически, остави ме да крещя.

Проля кръвта ми по целия под, няма да спреш,

докато не се затрия от света.

Чакаш да прекратя живота си и да вземеш остатъците.

 

 

!!!Самоубий се!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Stoycho Kolev All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...