Вземи ми всичко ценно дето имам!
Дъхът свещен от мене изтръгни!
Да страдам, да се гърча, да умирам!
A после и сълзите ми вземи...!
Вземи ми думите, вземи ми всяка муза,
сърцето ми през тръни понеси,
и нека без посока се изгубя!-
Ранявай ме и... нека да боли!
Вземи ми словото, стиха най-скъп вземи ми,
на листа бял с кръвта ми изпиши,
във мен най-милите и нежни рими,
че още ме обичаш излъжи...
Вземи ми даже всичко, дето нямам.
Без милост! Не омеквай пред сълзи!
А за капак вземи и любовта ми...
макар че тя отдавна ти принадлежи!
© Любимата Всички права запазени