11.08.2006 г., 0:09

Вземи от мен

917 0 9

   На моята приятелка С…

 

Ти сякаш  че назаем живееш

вървиш си  и носиш се леко.

Не можеш,не искаш,не смееш

топи се тялото,става по- леко.

 

Защо сама избра си тази съдба

не продължавай,чуй ме,поспри.

Да, живота е безкрайна  борба

но аз ръка подавам ,ти я вземи.

 

Зная , труден е този твой  път

болестта не веднъж те погубва.

Душа ти давам,копнеж за живот

вземи от нея , тя вече обръгва.

 

Сила има там  ,в тебе дълбоко

намери я , тръгни  , покорявай.

Вяра давам ти ,за път,за високо

приеми я и недей се съмнявай.

 

 

Ръката моя  , вярата ,  душата

за теб нека станат сила и брод

Нас приятелко,събра ни съдбата

и свърза смисъла на този живот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя.
  • Разплака ме стиха ти,Анета!
    Имах приятелка,която загубих,и на която дадох много обич,опитах се да дам и кураж,но...
    Благословени са истинските приятелства!!!
    Поща!
  • Благодаря ти Христо.
    Ти най-добре знаеш.

    Поздрав и усмивка
  • Ани, приятелството е много ценно нещо!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря на всекиго от вас
    за коментара и добрите думи
    Не че чак така добра съм аз
    силна е връзката помежду ни.

    Наистина ме притеснихте с думите си.
    Поздрав за всеки от вас и много усмивки.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...