Вземи от мен
На моята приятелка С…
Ти сякаш че назаем живееш
вървиш си и носиш се леко.
Не можеш,не искаш,не смееш
топи се тялото,става по- леко.
Защо сама избра си тази съдба
не продължавай,чуй ме,поспри.
Да, живота е безкрайна борба
но аз ръка подавам ,ти я вземи.
Зная , труден е този твой път
болестта не веднъж те погубва.
Душа ти давам,копнеж за живот
вземи от нея , тя вече обръгва.
Сила има там ,в тебе дълбоко
намери я , тръгни , покорявай.
Вяра давам ти ,за път,за високо
приеми я и недей се съмнявай.
Ръката моя , вярата , душата
за теб нека станат сила и брод
Нас приятелко,събра ни съдбата
и свърза смисъла на този живот
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Петя.
