30.01.2009 г., 12:10

Вземи си я...

1.4K 0 8

                               

 

Като самотен корабокрушенец пристъпих аз

на брега на острова на тъгата и на самотата.

Търсих аз някой, като мен останал сам,

но уви, така и не намерих никой там!

 

Покрай брега минаваха кораби много,

но един от тях запомних аз,

че дари ми надеждата свята,

че ще се върне някой ден за мене пак!

 

Вземи от мене каквото поискаш,

от каквото се нуждаеш, аз ще ти го дам,

но, моля те, едно-единствено нещо ти не ми взимай -

надеждата, че тя ми остана една-единствена на света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря,Дими!
  • Здравей миличка!Прочетах произведенията ти-очарова ме стила ти(за твоите 15 г.)Не бих си позволил да давам съвети,както другите творци,защото виждам че творбите ти извират от сърцето и си ги представила пред нас така,както ти си ги почувствала.Има бъдеще в теб и се радвам да попадна на такива личности.Не слушай никой,просто продължавай да вървиш по пътя който сърцето ти чертае-успех,момичето ми!
  • Добре е хареса ми, но никога не се задоволявай само с това винаги искай повече и повече от себе си!!! Поздрави!!!
  • Аз ще бъда по-конкретна в предложението си, Мила.
    Избери си една от петте ритмични стъпки на класическия стих. И я спазвай до края.
    Другият вариант е - белият стих.
    Поздрави!
  • да,благодаря ви!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...