Jan 30, 2009, 12:10 PM

Вземи си я... 

  Poetry » Landscape
1116 0 8

                               

 

Като самотен корабокрушенец пристъпих аз

на брега на острова на тъгата и на самотата.

Търсих аз някой, като мен останал сам,

но уви, така и не намерих никой там!

 

Покрай брега минаваха кораби много,

но един от тях запомних аз,

че дари ми надеждата свята,

че ще се върне някой ден за мене пак!

 

Вземи от мене каквото поискаш,

от каквото се нуждаеш, аз ще ти го дам,

но, моля те, едно-единствено нещо ти не ми взимай -

надеждата, че тя ми остана една-единствена на света!

 

© Мила All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря,Дими!
  • Здравей миличка!Прочетах произведенията ти-очарова ме стила ти(за твоите 15 г.)Не бих си позволил да давам съвети,както другите творци,защото виждам че творбите ти извират от сърцето и си ги представила пред нас така,както ти си ги почувствала.Има бъдеще в теб и се радвам да попадна на такива личности.Не слушай никой,просто продължавай да вървиш по пътя който сърцето ти чертае-успех,момичето ми!
  • Добре е хареса ми, но никога не се задоволявай само с това винаги искай повече и повече от себе си!!! Поздрави!!!
  • Аз ще бъда по-конкретна в предложението си, Мила.
    Избери си една от петте ритмични стъпки на класическия стих. И я спазвай до края.
    Другият вариант е - белият стих.
    Поздрави!
  • да,благодаря ви!
  • Съгласявам се с Петинка, като искам да добавя да избягваш
    прекалено дългите описания, защото стиха губи абсолютно
    всякакъв ритъм. Наистина трябва да се приглади!

    Успех
  • Съгласен съм с petinka67 (Петя Кръстева)!Усещам много емоция в творбата ти,но трябва да се редактира малко.Все пак поздрави!
  • Имаш доста повторения - поизчисти ги, изглади и ритъма!
    Иска още!
    Но ти можеш, нали?
Random works
: ??:??