sunshine_93 (Мила) sunshine_93 (Мила)
24
Jan 30, 2009, 12:10 PM

Вземи си я...

1.4K 0 8

                               

 

Като самотен корабокрушенец пристъпих аз

на брега на острова на тъгата и на самотата.

Търсих аз някой, като мен останал сам,

но уви, така и не намерих никой там!

 

Покрай брега минаваха кораби много,

но един от тях запомних аз,

че дари ми надеждата свята,

че ще се върне някой ден за мене пак!

 

Вземи от мене каквото поискаш,

от каквото се нуждаеш, аз ще ти го дам,

но, моля те, едно-единствено нещо ти не ми взимай -

надеждата, че тя ми остана една-единствена на света!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • sunshine_93 (Мила)
    sunshine_93 (Мила)
    благодаря,Дими!
  • stastliveza (Димитьр Димитров)
    stastliveza (Димитьр Димитров)
    Здравей миличка!Прочетах произведенията ти-очарова ме стила ти(за твоите 15 г.)Не бих си позволил да давам съвети,както другите творци,защото виждам че творбите ти извират от сърцето и си ги представила пред нас така,както ти си ги почувствала.Има бъдеще в теб и се радвам да попадна на такива личности.Не слушай никой,просто продължавай да вървиш по пътя който сърцето ти чертае-успех,момичето ми!
  • ville_valo_brc (Илия Кузев)
    ville_valo_brc (Илия Кузев)
    Добре е хареса ми, но никога не се задоволявай само с това винаги искай повече и повече от себе си!!! Поздрави!!!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Аз ще бъда по-конкретна в предложението си, Мила.
    Избери си една от петте ритмични стъпки на класическия стих. И я спазвай до края.
    Другият вариант е - белият стих.
    Поздрави!
  • sunshine_93 (Мила)
    sunshine_93 (Мила)
    да,благодаря ви!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0