16.06.2018 г., 23:18 ч.
Вземи та облечи онази-голата
Хинин насипах в думите и римите.
В очите пухчета от три тополи.
Те имат, нямам аз, а вие имате,
тъй спрягам най-самотните глаголи.
Поет да си, самотно занимание.
Е, имам радио и Муза имам гола.
И котката с разбиращо незнание,
поглежда ме с насмешка изпод стола.
И сякаш казва: Опомни се, моля те!
Какъв хинин и рими? Днес и вчера...
Вземи та облечи онази – голата
и марш да ми приготвите вечеря!
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е, Гош!
-
Радвам се, че ти харесва!
-
Страхотно! -
Ех, Иржи, ако наистина всеки път, когато пиша е гола...До сега сто пъти да се е поминала, от пневмония.
-
Защо гола,Наде,та ти имаш най-най плодотворната муза,освен ако ти раздава и дрехите си,за да твориш,и ти твориш....
-
-
😀
-
Надежда,винаги ме разсейва Музата,голата,но поне по лесно понасям хинина в думите и римите.
-
Иначе затъваме окончателно, Бени.
-
Винаги умееш да усмихнеш!...Дори през сълзи. Чудесен стих, Наде!
-
Добре, че са животните, които обичат безусловно.
-
Ах, тази котка! Но май наистина е най-добрата компания на поета...
-
Да, но смеха на лирическата е малко насила и през сълзи....
-
!!!
-
Котката, котката, с деветте живота, Юри.
-
Благодаря, Светле! В никакъв случай, Марго! Самоирония, да. Знам, знам, Разказвачо. И не обичаш да са от онези "ръбестите". Така е, Ицо. Благодаря ти!
-
Котката понякога е най-добрата компания за поета, повярвай ми. Поздрави!
-
Хубаво... Но съм в непозната зона - не съм свикнал да обличам дами...
-
Приземяване, а?
-
Чудесна си...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
