1.09.2025 г., 12:14

Взор

211 6 11

Притворих лявото око.Нима направих опит да намигна?

Трудно е да си пророк...Кой сънува словото му да стигне 

хоризонта на бъден ден?Остава,онова което възкръсва 

в душа на живот отреден:любов и милост да разцъфва!

 

Дано да е за жив късмет!Нали мъртвите очи не плачат?

Дочувам птиците безчет,как отлитат далече от здрача...

Аз оставам ням,без смях,запомнил чувствата си летни!

Очи видели обич и грях...Очи зелени,дочули тихи песни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...