27.08.2024 г., 18:04

Взривих се!

618 3 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Взривих се от баналното пространство

на хорица нищожни и себични.

От курвите напридошли от странство

с логаритмични стихове, е(пични).

 

Поетките наддали в килограми,

с отпуснати гърдички и шкембенца,

оригващи дезодорант и епиграми

от рими евтини, но все с претенция.

 

Взривих се от любовни обяснения -

отдавам ти се - не - ще съм самотна.

Какво тук значат нечии си щения,

при банкрутирала поезия сиротна.

 

Поетките нахъсани пристават,

с молИва твърд между бедрата,

на влажните оргазми и венчават

пред огледалото небето и земята.

 

Взривих се от словесно блудство

на труженички в делника от рими.

Те Бог готови са да учат на изкуство,

но Той оставя ги завинаги незрими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за двойната подкрепа на стиха ми, скъпи Приятелю! Той е написан по повод едно уродливо явление, което определени поетеси-мамашки манифестират, защото за тях любовта е в мокрите чаршафи, а още по-точно в мечтата им за такива, защото за техния влак трудно ще се намерят вече пътници, най-вече по възрастови причини. Но те все още живеят с илюзорните си вулгарни мечти.
    Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Точно,силно с душа...Поздрави ,Приятелю!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...