27.08.2024 г., 18:04

Взривих се!

613 3 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Взривих се от баналното пространство

на хорица нищожни и себични.

От курвите напридошли от странство

с логаритмични стихове, е(пични).

 

Поетките наддали в килограми,

с отпуснати гърдички и шкембенца,

оригващи дезодорант и епиграми

от рими евтини, но все с претенция.

 

Взривих се от любовни обяснения -

отдавам ти се - не - ще съм самотна.

Какво тук значат нечии си щения,

при банкрутирала поезия сиротна.

 

Поетките нахъсани пристават,

с молИва твърд между бедрата,

на влажните оргазми и венчават

пред огледалото небето и земята.

 

Взривих се от словесно блудство

на труженички в делника от рими.

Те Бог готови са да учат на изкуство,

но Той оставя ги завинаги незрими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за двойната подкрепа на стиха ми, скъпи Приятелю! Той е написан по повод едно уродливо явление, което определени поетеси-мамашки манифестират, защото за тях любовта е в мокрите чаршафи, а още по-точно в мечтата им за такива, защото за техния влак трудно ще се намерят вече пътници, най-вече по възрастови причини. Но те все още живеят с илюзорните си вулгарни мечти.
    Желая ти здраве и вдъхновение!
  • Точно,силно с душа...Поздрави ,Приятелю!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...