Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива,
макар да го изтръгвам пряко сили,
а болките събирам като ято
в очакване на следващия прилив.
Сега съм сляп и съм бездомен,
а огънят в камината е лед, застивам,
далечен унес, близък спомен,
сега съм сляп и не заспивам. ...