When A Blind Man Cries/Когато сляп мъж плаче
Ако си тръгваш, остави отворена вратата,
но няма да те следвам и не искам
да прекрача прага, нито пък средата,
в очакване на болката да ме притисне.
Споменът е в мен, не си отива,
макар да го изтръгвам пряко сили,
а болките събирам като ято
в очакване на следващия прилив.
Сега съм сляп и съм бездомен,
а огънят в камината е лед, застивам,
далечен унес, близък спомен,
сега съм сляп и не заспивам.
Когато сляп мъж без сълзи плаче,
душата му като че ли си отива
и птиците тревожно грачат...
Сега съм сляп и не заспивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
