Jan 10, 2008, 9:21 AM

When A Blind Man Cries/Когато сляп мъж плаче 

  Poetry
1336 0 20

Ако си тръгваш, остави отворена вратата,

но няма да те следвам и не искам

да прекрача прага, нито пък средата,

в очакване на болката да ме притисне.

Споменът е в мен, не си отива,

макар да го изтръгвам пряко сили,

а болките събирам като ято

в очакване на следващия прилив.

Сега съм сляп и съм бездомен,

а огънят в камината е лед, застивам,

далечен унес, близък спомен,

сега съм сляп и не заспивам.

Когато сляп мъж без сълзи плаче,

душата му като че ли си отива

и птиците тревожно грачат...

Сега съм сляп и не заспивам.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??