22.07.2018 г., 8:59

xxx

500 2 2

 

От любов ще се взривя
като вик в далечината. 
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.

Безутешно ще трептя
във сълзѝте на капчука.
Ще съм болчица и тя
под клепачите ще чука.

Докато белей деня,
а нощта се спуска стръмно,
ще крещя и ще звъня,
сред тревите ще осъмна.

А когато се стопи
сред Всемира мойто име,
ще усетиш кротко ти,
как целувам те незрима.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...