От любов ще се взривя
като вик в далечината.
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.
Безутешно ще трептя
във сълзѝте на капчука.
Ще съм болчица и тя
под клепачите ще чука.
Докато белей деня,
а нощта се спуска стръмно,
ще крещя и ще звъня,
сред тревите ще осъмна.
А когато се стопи
сред Всемира мойто име,
ще усетиш кротко ти,
как целувам те незрима.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
