От любов ще се взривя
като вик в далечината.
Ще вилнея, ще горя
като див самотен вятър.
Безутешно ще трептя
във сълзѝте на капчука.
Ще съм болчица и тя
под клепачите ще чука.
Докато белей деня,
а нощта се спуска стръмно,
ще крещя и ще звъня,
сред тревите ще осъмна.
А когато се стопи
сред Всемира мойто име,
ще усетиш кротко ти,
как целувам те незрима.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
