25.06.2007 г., 16:35

XXX

1.1K 0 9
 

като диви коне

полетели в степта

са мечтите ми

когато се смееш

но когато

мълчиш

сам не зная защо

бързо догарям

и думите кухо отекват

в тишината на стаята

и в очите ми празно е

дори да крещиш

пак напразно е

всичко...


стоим пред пианото

съчетавайки ноти и срички

в безсмислени припеви

а в главата ми слепи

подплашени прилепи

побеснели се лутат

изгубили пътя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...