Morena, помниш ли
уханните цветя
закичени в къдриците
на есента
и нощите
горещи
и разтърсващи
подобно песента
на циганка
като целувка
неподвластна на
пулсиращия ритъм
на града - чудовище
с безброй ръце
китарите кървяха
искаха
да нарисуват теб
да влеят мен
във утрото на спомена
и утрото не закъсня
на сутринта ти
бе една от многото
повярвали
на 22
© Иван Всички права запазени