Morena, помниш ли
уханните цветя
закичени в къдриците
на есента
и нощите
горещи
и разтърсващи
подобно песента
на циганка
като целувка
неподвластна на
пулсиращия ритъм
на града - чудовище
с безброй ръце
китарите кървяха
искаха
да нарисуват теб
да влеят мен
във утрото на спомена
и утрото не закъсня
на сутринта ти
бе една от многото
повярвали
на 22
© Иван All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
