Morena, помниш ли
уханните цветя
закичени в къдриците
на есента
и нощите
горещи
и разтърсващи
подобно песента
на циганка
като целувка
неподвластна на
пулсиращия ритъм
на града - чудовище
с безброй ръце
китарите кървяха
искаха
да нарисуват теб
да влеят мен
във утрото на спомена
и утрото не закъсня
на сутринта ти
бе една от многото
повярвали
на 22
© Иван All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
