Morena, помниш ли
уханните цветя
закичени в къдриците
на есента
и нощите
горещи
и разтърсващи
подобно песента
на циганка
като целувка
неподвластна на
пулсиращия ритъм
на града - чудовище
с безброй ръце
китарите кървяха
искаха
да нарисуват теб
да влеят мен
във утрото на спомена
и утрото не закъсня
на сутринта ти
бе една от многото
повярвали
на 22
© Иван All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
