20.04.2016 г., 20:36

xxx21

692 0 3

                                                   На Емо

Мъко моя, излез от сърцето ми.

Остави ме спокойно да дишам.

Не зачерквай отново небето ми.

Не прави радостта ми излишна.

 

Мъко моя, не ми ръфай дните.

С грозни нокти плътта не раздирай.

Не събуждай в мен демони скрити.

В черни ракли смеха не прибирай.

 

Мъко моя, смили се над мене.

Не ме хващай във бесни капани.

Остави ми поне глътка време,

преди пак твойта паст да нахраня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...