20.04.2016 г., 20:36

xxx21

695 0 3

                                                   На Емо

Мъко моя, излез от сърцето ми.

Остави ме спокойно да дишам.

Не зачерквай отново небето ми.

Не прави радостта ми излишна.

 

Мъко моя, не ми ръфай дните.

С грозни нокти плътта не раздирай.

Не събуждай в мен демони скрити.

В черни ракли смеха не прибирай.

 

Мъко моя, смили се над мене.

Не ме хващай във бесни капани.

Остави ми поне глътка време,

преди пак твойта паст да нахраня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...