laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22.11.2016 г., 23:15 ч.

xxx47 

  Поезия » Любовна
463 0 2

                               На Емо

 

Кротка утрин щом вдигне клепачи,

щом притихне сърцето на мрака,

в своя ден аз преди да прекрача,

знам, че ти търпеливо ме чакаш

 

до дървото с красивите вейки,

дето крихме с теб толкова страсти,

до любимата тайнствена пейка –

сляп свидетел на нашето щастие.

 

Тихо чакаш. Докрай. Упорито.

С поглед всичко ми казваш – без думи.

И по-близо са някак звездите

и светът от любов е безумен.

 

Сто жени покрай теб да преминат,

чакаш мен – аз съм твоя любимка.

В дъжд и слънце, и лете и зиме –

все си там... ала само на снимка.

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??