xxx47
На Емо
Кротка утрин щом вдигне клепачи,
щом притихне сърцето на мрака,
в своя ден аз преди да прекрача,
знам, че ти търпеливо ме чакаш
до дървото с красивите вейки,
дето крихме с теб толкова страсти,
до любимата тайнствена пейка –
сляп свидетел на нашето щастие.
Тихо чакаш. Докрай. Упорито.
С поглед всичко ми казваш – без думи.
И по-близо са някак звездите
и светът от любов е безумен.
Сто жени покрай теб да преминат,
чакаш мен – аз съм твоя любимка.
В дъжд и слънце, и лете и зиме –
все си там... ала само на снимка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
