На Емо
Ти не си в тая пръст,
(аз отдавна го зная)
ни под камък, под кръст,
не си даже и в Рая.
И не си прекосил
неподвижната Лета,
ни чело си склонил
сред чимшир и лалета.
В мен си! В жалния стон
на самотните устни
си направихме дом...
Няма как да те пусна!
© Нина Чилиянска Всички права запазени