18.03.2010 г., 8:54 ч.

Я 

  Поезия » Друга
639 0 0

Бягам и влива се утрото в шепа.

Бягам, изливам от шепа съня.

В шепи аз пазя си моето цвете,

в шепи се крия, от шепи раста.

 

Нямам аз волски впряг за ръцете,

нямам остен и тояга, и сол!

Нямам аз пряк път към звездите,

когато ме викат, им казвам да спрат!

 

Не виждам, когато ме тъпчат в фуния.

Не е торнадо! "Не на страха"!

Е!? Как да намеря вълшебното цвете?

Стоя си на място! Поплясквам с крила!!!

 

© Орлин Будинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??