18.03.2010 г., 8:54

Я

963 0 0

Бягам и влива се утрото в шепа.

Бягам, изливам от шепа съня.

В шепи аз пазя си моето цвете,

в шепи се крия, от шепи раста.

 

Нямам аз волски впряг за ръцете,

нямам остен и тояга, и сол!

Нямам аз пряк път към звездите,

когато ме викат, им казвам да спрат!

 

Не виждам, когато ме тъпчат в фуния.

Не е торнадо! "Не на страха"!

Е!? Как да намеря вълшебното цвете?

Стоя си на място! Поплясквам с крила!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Орлин Будинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....