Я!
Вчера Игнажден. Поверие, знам ли
тъжно ли е или смешно,
но първият, който влезе в дома ми,
беше гълъбче. Гълъбче беше!
Ще кажете: тук е послужено с хитрост.
Добре де, но аз да попитам:
защо всяка сутрин оставям трохите,
друга сутрин кълве – и отлита?
И сега отлетя, много ясно, при мен е
топличко, но му е тясно.
Обаче – полазник. Не е без значение!
Да можех да литна и аз, но...
Не, няма да влизам. На балкончето просто.
Да чуя от нечия стая:
- Я, Райсъна! Райсън, дошъл ми на гости!
Защо пък да не помечтая?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
