Вижте кво ши рекъ, жинити дъ мъ слушът!
Можи тук там дъ вий смешну, можи да не е.
Саму тиху гувурети, мъжувити дън пудушът,
щот е нещу къту клюкъ, мъ преблем си зрее.
„Мила моя, скъпа моя" - моя дяду ми изречи
(чудну кво ли стана, що ли тъй съ е изумил).
Казвъм: "Мечу, (нъл гу знайти), що тъй речи,
дън си нещу пригришил, чи тъкъв си мил?"
„Не мъ, Ано, нищу няма, нежин съм към теб,
нъл жинити тъй убичът, земи тез три рози."
Абре цвеке, чи и думи, знам гу тоз сикрет,
пу радиуту спуминахъ, мъжки митъмурфози.
"Куя булка (рекух), резна ти хатъра и тъ изруга
куе булче тъ сифтосъ и тез цвитя ни ги зима,
тъ идиш и ми ги ридиш някакви тъквиз сига,
чи пък дажи си съ сетил чи си имъш и жина?"
„Сетил съм съ (казвъ) идвъм ся ут хоримагъ
все мъжети бяхми, спешну кметъ нъ събра.
Казъ, нъпуследък частъ ни мъжкъ съ излъгъ,
щоту зели пущурели у силоту сички жинуря.
Идни щели дъ гулимеят, други дъ съ нъмалявали,
нъ някви прумени пълни щели сти съ пудлагъти.
Селикони, пилирания, някъв Лазър спуминавъли.
Явну, викъ кметъ, сириозну мъжувити съ излагъли.
Пък пуследнуту куету, най веч му притиснену,
чи хуртувъти и зъ прумени в полувътъ сфера.
Зътуй кметъ нъ събра, сичку веч ни е убяснену:
ей виж, писъх си най-важнуту дажи у тифтера."
Тъй речи моя, пък мен гневнити ми съ ступихъ,
нъ тез гудини най пудир, ши ставъл къвълер.
Тъ ви питъм, ващи хубъвци дъл нещу спудилиха,
ил моя ут как щяхми съ дилим, тактикъ е пуел?
© Анета Саманлиева Всички права запазени