Я кажети кво става :)
дъ ми съ изясни нещу, дет ут вчеръ фниманието ми е зелу)
Вижте кво ши рекъ, жинити дъ мъ слушът!
Можи тук там дъ вий смешну, можи да не е.
Саму тиху гувурети, мъжувити дън пудушът,
щот е нещу къту клюкъ, мъ преблем си зрее.
„Мила моя, скъпа моя" - моя дяду ми изречи
(чудну кво ли стана, що ли тъй съ е изумил).
Казвъм: "Мечу, (нъл гу знайти), що тъй речи,
дън си нещу пригришил, чи тъкъв си мил?"
„Не мъ, Ано, нищу няма, нежин съм към теб,
нъл жинити тъй убичът, земи тез три рози."
Абре цвеке, чи и думи, знам гу тоз сикрет,
пу радиуту спуминахъ, мъжки митъмурфози.
"Куя булка (рекух), резна ти хатъра и тъ изруга
куе булче тъ сифтосъ и тез цвитя ни ги зима,
тъ идиш и ми ги ридиш някакви тъквиз сига,
чи пък дажи си съ сетил чи си имъш и жина?"
„Сетил съм съ (казвъ) идвъм ся ут хоримагъ
все мъжети бяхми, спешну кметъ нъ събра.
Казъ, нъпуследък частъ ни мъжкъ съ излъгъ,
щоту зели пущурели у силоту сички жинуря.
Идни щели дъ гулимеят, други дъ съ нъмалявали,
нъ някви прумени пълни щели сти съ пудлагъти.
Селикони, пилирания, някъв Лазър спуминавъли.
Явну, викъ кметъ, сириозну мъжувити съ излагъли.
Пък пуследнуту куету, най веч му притиснену,
чи хуртувъти и зъ прумени в полувътъ сфера.
Зътуй кметъ нъ събра, сичку веч ни е убяснену:
ей виж, писъх си най-важнуту дажи у тифтера."
Тъй речи моя, пък мен гневнити ми съ ступихъ,
нъ тез гудини най пудир, ши ставъл къвълер.
Тъ ви питъм, ващи хубъвци дъл нещу спудилиха,
ил моя ут как щяхми съ дилим, тактикъ е пуел?
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Моят да вземе да се напие и да си забрави адреса. Занесъл цветята у съседката. Добре, че мъжа й беше у нас иначе каква беля щеше да стане...Сега съм го закачила с белезници за радиатора и ще го правя да умира. Чудя се пълна промяна ли да му правя или само кръцни, срежи?!
-
Не мога да не се усмихна!
Поздрав! -
Чуй ма Ано, кво щи думам. Мъжовите не отбират.
Гиди да ги тръшни чума! Дай им дим и каси с бира...
Дай им кметь- да ги пуканва ф хоремага- на разпивка.
Да разказвът с коя лягат...Щот’ жините им са стискът
Кът попият пет ракийки, три мастики, две салати...
Си разпраят как комшийката им са вижда доста слатка.
После китки да ти носят, аку щът биля саксии,
иди ти да ги опаткаш със точилка примитивна.
-
Пак милион усмивки
ми донесе твоят стих!
Благодаря ти много,Етчи! -
И аз чух нъ къргофъ зъ новътъ тръктовкъ,
значи Яно, там била си съ скору запилялъ.
Амчи той и моя Мечу, беши в кумъндировкъ,
я шушни ми нъ ухоту, сигурну си гу видялъ.
Нямъ как дъ гу убъркъш, спец е пу "картоф",
и въприки чи е нъ гудинки, фащъ ти укоту.
Бе същински Къзъновъ, и ей харен зэ любоф.
Двамътъ дън сти съ здушили, тъй извън силоту?
Поздрав и усмивка. -
Тъка е кмете, как тъй ший утделну?
Кът събиръш, нъ куп ши нъ сбиреш.
Сички наедну, сига тъй е мудерну,
пручити журналити, дъ гу ръзбиреш.
Кво дъ ти разправъм по напреди Петя,
виждъш, дъ съ смийш ли или дъ ривеш.
Дубре, събрал ги, хуртувъл им кметя ...
Ку ми видиш гръдинътъ ши мъ разбиреш.
Поздрав и усмивка.
-
Нащу село, то съ знаем,
в тиа рабути серьозни
никък даже не съ маем,
много сми митамурфозни.
Да ви кажа пуд секрет,
тоя Ваньо, харен кмет.
Рече: “Яно, беж в кумандирофка.”
В СамокоФ мъ хвърли чак
опит за убмяна – темата картофка.
В залата съде ергени,
кво шъ им хортувам, мале.
Като запрепуска мрак,
видех що са пиле, изпояле,
фсичките женени.
Щото с кмета обсъждахме
дъли фитнес ил диети,
дъли не и полови атлети.
Най – накрай на туй съ спряхме:
три пъти на ден
бира, пуканки, варен картоф,
задължително с любоф!!!
-
Благодаря ти за усмивката, Етчи!
-
Яз кмет ли съм или пителски гащи?
Въх сички сте щурнале. Само копане ва оправя май.
Мъ ша ви пращам нъ мурето дъ копате. Дупка за мидички.
Айде със здравйе!!! -
Абре кмете, абре Ваньо, ко тук дириш,
чи аз нъл гу зъкудиръх, саму зъ жини.
Събиръш дъ ги съветвъш, сига ши видиш
ко ши съ случи, у мъжкити ви висини.
Ни ми пречи, чи ши ставъти къвълери
чи румънтичну ши съ държити и любовну.
Мъ тез сичкити рози, декъ сти ги зели,
куя гръдинъ упоскъхти, туй мий болну.
Верну ли твоя, ни съ е върнъл ощи у вас,
дъ знаиш саму запискити ши ей загубил.
Ей къв е, дъ доди при моя, тифтеръ е у нас
Репликити ей зъбравил, мъ стигъ съ е чудил.
Туй зъ бобъ ми харесъ, минавъш гу нъ пости
Харну, дъ земъ аз и моя тъй дъ гу нъказвъм.
Оф то пък ни ставъ, щоту ши си имами гости
мамини ши идът, нищъ с лошу дъ съ пуказвъм.
Сийче, ти ни си виновнъ, ниту кметъ дет гълчи
тя новътъ му сикритаркъ рабутътъ ни си слиди.
Навремиту мъ смини, щот била утпред с две учи,
мъ то саму с миниджупи и учи бумаги съ ни върти.
-
бат Ваньо, кмете как съм та упущала
туй направо си йе баш подсъдно
дан мина га ма турниш дето требе
ей сига ши са пуправя най-усърдну
ти ма чакай, ни зачезвай...
пруцидурата да спазим
и да сторим всьо както си е редну
в бързината лука дан сгазим)
Кака ти Сийка
-
Брях, Ано, шо сте пощръклели?
Муа ли ви уапа га събирхи сино.
А язе искумандвъх нъ мъжети,
па вие клюки в целото сило.
Га бъхтиха ви припкъхти при мени.
Дъ ви тешавъм, готен шо съм бил.
Акъл им дадоф, нек`ва уважавът,
а вие - кой ли зневерил?
п.с. Кака Сийка дъ мини у кметствуту дъ га турнъ у тефтеря. бат Ваньо кмета
Поздрави за усмивките, Ани!!!
-
Благударску Здравче, явну, у вас
снощи нямълу е никъкви прумени.
Пуснъх туй питъни къту сундаж
дъ знам общу ли ил сал при мени.
Сийче, мъ ти ли си, ей ни тъ пузнах
мъ щоту си съ ръзкръсила, зътуй май.
Две къщи по надолу си, ни тъ видях ...
Всинца тук сми идно гуляму селу, знай.
Куно, Стамат можий пунякугъж тъй дъ прави
мъ ощи млади сти, пък той ни съ е нъиграл.
Пък с моя деду що боб и хляб общу сми яли
сига и дъ му съ играе вечи малку е удъртял.
Другу имъ, знаиш ли кво им е нъ тез гудини
жинити им кът съ младеят, други дъ им зъвиждът.
Е хвалят съ с жинатъ, мъ дъ пипни някуй ку чини
туй ги притиснявъ. Нищу чи страни чужду пуглеждът.
Поздрав и усмивка. -
Поздрав Етчи и ут мени
аз съм кака Сийка, мила
и съм нуводомка в селу
много арно ми са види
Вашту селу е упасну
сал таланти е събралу
и хич биля ней тясну
място има и за ощи...
Поздрав, кака ви Сийка/новодомка-съселянка/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
