4.06.2009 г., 23:23

Я каква идилия

1.3K 0 3

Весело е в моята страна

естествена и ъъъ романтична.

Люде носят тежката съдба

и дрехата на гърба им феерична.

Криво ляво тук минава

астрономическия ни живот,

трябва да сме нация голяма,

а от експерименти проиграхме и гавот.

 

Истината е такава, но кой ли би разбрал,

лесно политиканът си решава как

юнашки пенсията да си увеличи

за сметка на цялата държава

и народът крета, без да е виновен,

я каква идилия цари!

 

Но на всяко нещо иде края,

а какъв е, скоро ще го разберем...

 

Ще си отмъстиме, то се знае,

авансите с ирония ще раздадем.

Стига вече - политиката нехае,

трябва всички да го разберем.

Истината няма как да се открие,

елементарно ни подлагат крак.

Таз година изборно всички ние ще се

освободим и още как...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...