4.06.2009 г., 23:23

Я каква идилия

1.3K 0 3

Весело е в моята страна

естествена и ъъъ романтична.

Люде носят тежката съдба

и дрехата на гърба им феерична.

Криво ляво тук минава

астрономическия ни живот,

трябва да сме нация голяма,

а от експерименти проиграхме и гавот.

 

Истината е такава, но кой ли би разбрал,

лесно политиканът си решава как

юнашки пенсията да си увеличи

за сметка на цялата държава

и народът крета, без да е виновен,

я каква идилия цари!

 

Но на всяко нещо иде края,

а какъв е, скоро ще го разберем...

 

Ще си отмъстиме, то се знае,

авансите с ирония ще раздадем.

Стига вече - политиката нехае,

трябва всички да го разберем.

Истината няма как да се открие,

елементарно ни подлагат крак.

Таз година изборно всички ние ще се

освободим и още как...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Пан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...