21.08.2007 г., 15:11

Ягодки

2.2K 0 8
Червени и сладки, сред листата ви търся,
но криете се вие от мен.
Дали е нарочно? Не знам, но ще търся
ако трябва и целия ден.

Ягодки малки, къде сте се скрили?
Правите си с мен лоша шега.
С вълшебния вкус дайте ми сили
в летния ден да се разхладя. 

Ето едничка, там втора и трета,
пълня си шепите с вас
и аромата ми дразни нослето
и бързо ви хапвам в екстаз.

Коремчето обаче заболя ме сега
и при доктора отивам завчас,
вярно, боли ме, но се радвам поне,
че с ягодки наситих се аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарности на всички! А ти, Георги, не ми говори за пастърма, че си умирам за нея! Поздравявам ви всички!
  • Хехехе, явно вкусотиите са ти слабост! Браво, според мен храната е едно от доста подценяваните за възпяване в стихове неща. Незаслужено. Храната също е вдъхновение. А ягодките - мммм

    Оф, а вчера каква домашна пастърма опитах... О.о
  • Искам и аз ягодки!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрав!
  • Ммммм, нека ме боли корема...
    Искам ягодииии!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...