21.08.2007 г., 15:11

Ягодки

2.2K 0 8
Червени и сладки, сред листата ви търся,
но криете се вие от мен.
Дали е нарочно? Не знам, но ще търся
ако трябва и целия ден.

Ягодки малки, къде сте се скрили?
Правите си с мен лоша шега.
С вълшебния вкус дайте ми сили
в летния ден да се разхладя. 

Ето едничка, там втора и трета,
пълня си шепите с вас
и аромата ми дразни нослето
и бързо ви хапвам в екстаз.

Коремчето обаче заболя ме сега
и при доктора отивам завчас,
вярно, боли ме, но се радвам поне,
че с ягодки наситих се аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарности на всички! А ти, Георги, не ми говори за пастърма, че си умирам за нея! Поздравявам ви всички!
  • Хехехе, явно вкусотиите са ти слабост! Браво, според мен храната е едно от доста подценяваните за възпяване в стихове неща. Незаслужено. Храната също е вдъхновение. А ягодките - мммм

    Оф, а вчера каква домашна пастърма опитах... О.о
  • Искам и аз ягодки!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрав!
  • Ммммм, нека ме боли корема...
    Искам ягодииии!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...