Aug 21, 2007, 3:11 PM

Ягодки

  Poetry
2.2K 0 8
Червени и сладки, сред листата ви търся,
но криете се вие от мен.
Дали е нарочно? Не знам, но ще търся
ако трябва и целия ден.

Ягодки малки, къде сте се скрили?
Правите си с мен лоша шега.
С вълшебния вкус дайте ми сили
в летния ден да се разхладя. 

Ето едничка, там втора и трета,
пълня си шепите с вас
и аромата ми дразни нослето
и бързо ви хапвам в екстаз.

Коремчето обаче заболя ме сега
и при доктора отивам завчас,
вярно, боли ме, но се радвам поне,
че с ягодки наситих се аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарности на всички! А ти, Георги, не ми говори за пастърма, че си умирам за нея! Поздравявам ви всички!
  • Хехехе, явно вкусотиите са ти слабост! Браво, според мен храната е едно от доста подценяваните за възпяване в стихове неща. Незаслужено. Храната също е вдъхновение. А ягодките - мммм

    Оф, а вчера каква домашна пастърма опитах... О.о
  • Искам и аз ягодки!!!
    Хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Поздрав!
  • Ммммм, нека ме боли корема...
    Искам ягодииии!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...