17.06.2023 г., 20:42 ч.

Яж, момче! 

  Поезия
367 1 2

ЯЖ, МОМЧЕ!

 

... додето във купето си мълча –

един печален варненски бараба,

до мен старица стелна си бохча

и сиренце извади подир хляба,

и тихичко ми каза: – Яж, момче! –

погледна ме с необяснима горест,

отчупи ми от хлебеца парче

и сдъвках го край сивия прозорец,

една такава – дребничка наглед,

със снопчето косици от коприна,

дори не ѝ поиска и билет! –

кондукторчето просто я отмина,

летеше влакът – светло устремен,

към свят, във който ще сме по-човечни,

вторачен във чембера ѝ от лен,

за миг си глътнах българския речник! –

и сякаш чуруликна в мен врабче,

слетяло във купето от простора.

 

Една старица с тихо: – Яж, момче! –

ме върна в радостта – да бъдем хора.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??