Яж, момче!
ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба,
и тихичко ми каза: – Яж, момче! –
погледна ме с необяснима горест,
отчупи ми от хлебеца парче
и сдъвках го край сивия прозорец,
една такава – дребничка наглед,
със снопчето косици от коприна,
дори не ѝ поиска и билет! –
кондукторчето просто я отмина,
летеше влакът – светло устремен,
към свят, във който ще сме по-човечни,
вторачен във чембера ѝ от лен,
за миг си глътнах българския речник! –
и сякаш чуруликна в мен врабче,
слетяло във купето от простора.
Една старица с тихо: – Яж, момче! –
ме върна в радостта – да бъдем хора.
© Валери Станков All rights reserved.
