Оголи зъбите си Януари.
Размаха шала с белите ресни.
Кълпака у земята си удари,
покри я с чудни, бели пелени!
Като кралица ледена, проклето,
целуна всяка клонка на дърво.
Пързалка си направи от морето
и сви се всичко живо на кълбо!
Замръзнаха сърцата ни студени!
Замръзнаха като шушулки чак,
погълнати от дните ни смутени,
превърнати в последния голтак!
А зимата отдавна тук дошла е
и сякаш пусна корен от зърно!
Но май тепърва с месец Януари
ни се пада - "да гризнем ний дърво"!
22.01.2022
© Кремена Арменчева Всички права запазени