Януари
Януари завари пределно самотен,
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.
Града се захили, в устата му злоба
на буци зелени тече по земя.
Дори и да куца, искрата на роба
пожари ще пали от ба̀ли слова.
Колони се трупат, а изгрева иде,
лицата замират от сладост сега.
Корони и купи успявам да видя –
сърцето на тази умряла тълпа.
Декорът е купен. Лъчите обливат
очите и будят човека у тях.
Говоря и уча, а те се присмиват,
за нещо, което така не разбрах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
