thedac (Димитър Драганов)
873 1129
10.01.2018 г., 1:40 ч.

Януари 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
512 0 7

Януари завари пределно самотен,
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.

Града се захили, в устата му злоба
на буци зелени тече по земя.
Дори и да куца, искрата на роба
пожари ще пали от ба̀ли слова.

Колони се трупат, а изгрева иде,
лицата замират от сладост сега.
Корони и купи успявам да видя –
сърцето на тази умряла тълпа.

Декорът е купен. Лъчите обливат
очите и будят човека у тях.
Говоря и уча, а те се присмиват,
за нещо, което така не разбрах.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти!
  • Наистина си много талантлив! Чудя се кое от всички твои произведения да похваля първо Браво!
  • Ще се намеря, Яна. Радвам се, че съм ви накарал да се замислите.
  • Браво, Митко! Умееш да замисляш!
  • И тук много ясно личи вдъхновението ти от дуета "Смирненски – Вапцаров". Не знам дали да се радвам, защото пишеш талантливо и с добър усет за римите, но все още несигурно и някак като ехо от тяхното творчество. Нямам търпение да прочета нещо от Теб, когато откриеш литературната си идентичност, защото нямам съмнение, че това ще се случи не след дълго. Имаш абсолютната основа да бъдеш голям поет и творец – не се страхувай от експерименти с нови герои и сюжетни линии! Точно там ще се откриеш за читателите! Вярвам в теб!
  • Благодаря! Успешен ден!
  • Как един добър човек да разбере злото? Може да го разпознае, но не и да го разбере. Браво! Много ми хареса!
Предложения
: ??:??