19.01.2021 г., 19:24  

Януарска нощ

656 5 17

Тази нощ януарска, и студена, и мрачна

мисля си, че добре е да изляза на бар.

Писна ми да те мисля, да се моля и плача -

аз нали съм царица.. ? Само липсва ми цар.

 

Ще си сложа червило - най-червеното мое,

рокля къса, ботуши, гривни, пръстени, чар.

Ще си сложа усмивка и наивния поглед

и ще хапвам бадеми, с чаша "Руски стандарт"

 

Може пак да те мисля. И така да проклинам

теб и твоите думи, но поне имам шанс

моят цар да ме срещне, да ми каже "Любима,

само тебе съм търсил! Да танцуваме валс!"

 

Може и да излезе, че съм скучна мадама,

че не ставам за нищо и ми липсва финес.

Важно е да опитам,( а дано и да стане)

да забравя за малко колко липсваш ми днес.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хахах, Стойчо! :D
    Много сте забавни всички днес. Така ви харесвам!
  • В първия момент си помислих, че нещо лично ме предизвика от миналото...
    Но Юри, (ах,този Юри!)взе, че се втурна между нас-така изискано и лъстиво...
    И всяка романтична среща се обезсилва в зоната на тайните ми мераци!😍
  • Хахахх, изтънчените неща не са за моята лирическа :D
  • Нямаше да е никак изтънчено, да се хвана на тоя капан. Не че не ми мина де...
  • Хахахха, а така! Аз мислех с роклята, с ботушите..ти се хвана за водката :D

Романтика

От вчера обичам да сядам във бара,
а днес си поръчах ракия от нар!
На дамата в ляво, предложих цигара,
а тя ме заплаши веднага с шамар!
Взех я на прицел, че май, не е права, ...
940 3 35

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...