Януарска сълза
По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена,
дълго търсила своя пътека,
болезнена като истина,
като дъх прозрачна и лека.
Снежинки тичат задъхано,
по хубост със нея се мерят.
Януарска сълза, настръхнала,
от студа самотно трепери.
Прибери я на топло в дланите
или в устните. Там ще се сгрее.
Ще засвети със синьо сияние
и в сърцето ще оживее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
