Януарска сълза
По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена,
дълго търсила своя пътека,
болезнена като истина,
като дъх прозрачна и лека.
Снежинки тичат задъхано,
по хубост със нея се мерят.
Януарска сълза, настръхнала,
от студа самотно трепери.
Прибери я на топло в дланите
или в устните. Там ще се сгрее.
Ще засвети със синьо сияние
и в сърцето ще оживее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
