По бялата пазва на зимата
януарска сълза се стича.
Блести и крещи незримата
тъга на снега безразличен.
Януарска сълза замислена,
дълго търсила своя пътека,
болезнена като истина,
като дъх прозрачна и лека.
Снежинки тичат задъхано,
по хубост със нея се мерят.
Януарска сълза, настръхнала,
от студа самотно трепери.
Прибери я на топло в дланите
или в устните. Там ще се сгрее.
Ще засвети със синьо сияние
и в сърцето ще оживее.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
