Ярко
495
0
1
и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две
яростно вкопчени
категории
но някога всичко
трябва да спре
в дланта си
това сиво небе
да стриеш на пепел
и щедро да ръсиш
от шепи
с грохот където
сълзи са отеквали
всичко си идва
на мястото някога
на мястото на всичко
тя свети по-ярко
от всякога
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
