BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
Jan 27, 2015, 8:27 PM

Ярко 

  Poetry » Other
352 0 1

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две
яростно вкопчени
категории

но някога всичко
трябва да спре
в дланта си
това сиво небе
да стриеш на пепел
и щедро да ръсиш
от шепи

с грохот където
сълзи са отеквали
всичко си идва
на мястото някога
на мястото на всичко
тя свети по-ярко
от всякога 

 
 
 

© Александър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??