Ярост
896
0
2
Яростта в мен кипи
и иска всичко тя да опозори.
Яростта нахлу в мен,
завладя ме и малко по малко
тя в мен започна да живее.
Вече аз себе си не съм.
Искам правда,
искам денят да стане нощ,
дъждът неспирно да вали,
облаците блъскащи се
да издават непрестанно гръм,
небето черно да остане
и светлината то да забрави.
Нека този жалък свят,
изпълнен с безброй лъжи,
нека хората с тази тяхна злоба
изпитат вкуса на истинската отрова.
Нека няма милост, нека няма жал.
Нека тази ярост,
нека тези думи
в реалност се превърнат,
за ден, два,
че хората да разберат
какво е истинска беда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
