Ярост

Nov 8, 2012, 4:01 PM

Poetry » Other

635 0 2

Яростта в мен кипи

и иска всичко тя да опозори.

Яростта нахлу в мен,

завладя ме и малко по малко

тя в мен започна да живее.

Вече аз себе си не съм.

Искам правда,

искам денят да стане нощ,

дъждът неспирно да вали,

облаците блъскащи се

да издават непрестанно гръм,

небето черно да остане

и светлината то да забрави.

Нека този жалък свят,

изпълнен с безброй лъжи,

нека хората с тази тяхна злоба

изпитат вкуса на истинската отрова.

Нека няма милост, нека няма жал.

Нека тази ярост,

нека тези думи

в реалност се превърнат,

за ден, два,

че хората да разберат

какво е истинска беда!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

росина (Росица Димова)

2012-11-15T03:48:46+02:00

Каква е тази злоба? Я се укроти! Не си трови душата с лоши мисли и заклинания, че се връщат като бумеранг. Млада си и живота е пред теб. Обичай, обичай, обичай, дори и теб да не те обичат. обичай най- вече заради самата себе си, защото Бог е в теб и живее като теб.
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

2012-11-08T16:01:49+02:00

Публикувано без редакция!