Ярост

3.05.2008 г., 14:02 ч.

Поезия » Друга

705 0 2

Ядосвах се за глупави постъпки,

в тъга превръщах радостта,

сърцето си затварях зад прегради,

закриващи лъчите на деня.

Болезнено си скубех аз косите

и зъбите си стисках: „Замълчи",

а идеше ми всичко да си кажа,

шамар на някого да завъртя.

С усмивката закривах самотата,

в заблуда си живееше света,

а дразнеха ме даже гласовете,

отлитаха те бавно покрай мен.

Но свикнах с всичките несгоди,

обърнах гръб на миналите дни

и там заключих яростта си,

и всичките онези самоти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Слънчева (Различна)

2008-06-04T17:10:36+03:00

Колко често съм се чувствала по същият начин, изпитвала съм същата ярост и съм си мълчала...Много ми харесва наистина 6!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-05-03T19:53:00+03:00

Време е яростта да бъде заменена с радост! Поздравления!