aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
May 3, 2008, 2:02 PM

Ярост 

  Poetry » Other
634 0 2
 

Ядосвах се за глупави постъпки,

в тъга превръщах радостта,

сърцето си затварях зад прегради,

закриващи лъчите на деня.

 

Болезнено си скубех аз косите

и зъбите си стисках: „Замълчи",

а идеше ми всичко да си кажа,

шамар на някого да завъртя.

 

С усмивката закривах самотата,

в заблуда си живееше света,

а дразнеха ме даже гласовете,

отлитаха те бавно покрай мен.

 

Но свикнах с всичките несгоди,

обърнах гръб на миналите дни

и там заключих яростта си,

и всичките онези самоти.

 

© Иван Русланов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колко често съм се чувствала по същият начин, изпитвала съм същата ярост и съм си мълчала...Много ми харесва наистина 6!
  • Време е яростта да бъде заменена с радост! Поздравления!
Random works
: ??:??