Ярост
Ядосвах се за глупави постъпки,
в тъга превръщах радостта,
сърцето си затварях зад прегради,
закриващи лъчите на деня.
Болезнено си скубех аз косите
и зъбите си стисках: „Замълчи",
а идеше ми всичко да си кажа,
шамар на някого да завъртя.
С усмивката закривах самотата,
в заблуда си живееше света,
а дразнеха ме даже гласовете,
отлитаха те бавно покрай мен.
Но свикнах с всичките несгоди,
обърнах гръб на миналите дни
и там заключих яростта си,
и всичките онези самоти.
© Иван Русланов All rights reserved.
6!
