Язък!
Уткак се помня фсе не ми върви!
(Истествену, не е у мен вината!)
но с любофта хептен не сме на ти!
По кръвнуту ми лази пущината!
Започна се ут детската градина,
кугату на кмитицата унука
за плитката ме дръпна без причина,
пък аз носа му счупих за поука.
Във трети клас се влюбих. Еееех, Велин..
Тих, чорлав, кротък... и от наше селу.
Ъм тъй не дуближи до моя чин...
(Пък казват мъжурлята били смели!?)
Гимназията...Пешко... убаф, гиздаф...
То ясну, че баш мен шъ забележи,
убачи многу беше ми... зализан
(ут малка ме влече към тарълежи)
И тъй до диветнайсет... Пантелей...
Добър, като герой от ”Лична драма”.
Убърка съ, че аз мъжът съм... Брей?!?
Ни пусна, значи, фустата на мама!
Започнах да присявам ситну-ситну.
Дуфтасфъха любови, все дифектни.
Куга пуглеждъм - ситоту прубиту!
Ут де да знам, кой гявул, кой чувек е?!
Замислих се да хванъ вдън гурата
със тая мойта пуста урисия,
но какту мъ е бяс на мъжурлята
да'н взема някой горски да затрия...
Сиктир, любоф! Ни си кату на кину!
Цветя и рози... Сълзи и суполи...
Дубре, чи скътах гроздовъ и вину
та някък мъката да се прибори.
Ударих вечи тридесет и три*
и мисля с любофта да съ сбогувъм.
Нали ви рекох - хич не сме на ти!
...Ъм в стихувете си ще я римувъм.
...Ей, просту тъй, тъ да ни мързелувъм...
Афтур: мома Павлина
(ут идно далечну гулему селу)
________________
* Тридесет и три гудини, не бутилки с вину и рикия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Мерси за настроението!