2.03.2022 г., 10:48

Ъпгрейд

530 2 11

Слънце след слънце и няма луна.

Склад оръжеен, ръждясващ Земята.

И след Студената, дълга война

Пролетно чистене. С нови ракети...

 

https://www.youtube.com/watch?v=Vd2nqANqrgQ

https://www.youtube.com/watch?v=wJ-31YQ8AXw

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е линкът:https://blitz.bg/svyat/ofitsialno-polsha-dava-iztrebitelite-si-mig-29-na-ukrayna-chakat-tova-i-ot-blgariya_news872798.html
  • Докато се наканим за самолетите, поляците ни изпревариха. Както винаги: https://otkrovenia.com/bg/stihove/ypgrejd. Аз още съм склонна да трампя кърджалийския МиГ- 21 за някой Ф -16, ама не слушат Мария Димитрова и това си е! 😁
  • Защото е упорита, Надежда. А ние издигаме крилата в култ. Не винаги този, който има повече и по-модерни ракети е "по-крилат", та дори и с крилати ракети.
  • Краката на лъжата са къси, Мария, но тя се е научила да лети... И виж докъде стигна.
  • Истината е, че глупаво позволяваме да бъдем насъсквани като хрътки едни срещу други. И има някои хрътки, които са особено усърдни, не знам по какви причини. Но хората имат разум, а аз вярвам в разума и в способността ни да различаваме истината. Както казват, на лъжата краката са къси, тя постига само временни победи, въпреки че на постоянството, с което действа, наистина може да се завиди.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...