26.05.2024 г., 0:02

Юдин огън

475 0 0

Край пустия друм на дедите

уханни цветя не цъфтят.

На капище древно стените

порутени, в бурени спят.

 

Ще вейне вечерник полека,

ще бръмне случайна пчела.

Натука не води пътека,

но в спомен за вчера – ела!

 

Да видиш как росен разтваря

листенца – ковано сребро,

как свири захласнат гайдарят,

а юди извиват хоро.

 

Как с ласкав го поглед даряват

и с вино поят го след здрач,

монети подхвърлят, припяват,

а после провождат го с плач.

 

Невярна е юдина обич

и с първи петли става дим,

от волни мъже прави роби,

за кратко си техен любим.

 

Били са девойки красиви,

смъртта ги отнела с жест тих

от близки, а дружките живи

намерили всяка жених.

 

А те яздят сури елени,

танцуват без свяст и без строй,

с безсмъртие горско дарени,

бленуват отдавна покой.

 

Днес пуст е оброкът, немее.

Отрекъл се трижди от Бог,

духът юдин вече не пее,

заспал е сън вечен, дълбок.

 

Кой смее – да хвърли пръв камък

към хълма, където в цял ръст

два клона протрити, с див пламък,

ще станат по-сетне чер кръст!

 


 

  Стихотворението участва в Националния литературен конкурс за поезия “Биньо Иванов” 2024 и не спечели награда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...