*** Южняк си ти
* * *
Южняк си ти – горещ, изпепеляващ.
Огньове палиш с твоя поглед мамещ.
Единствено след тебе дим оставяш,
напомнящ за дъха ти жарко парещ.
След тебе и луната, нежно бледа,
едва, едва огрява небосклона.
Пътува бавно и отгоре гледа,
звездите шепнат приказка чаровна.
За доблестния рицар с гривест кон,
преминал някога оттук случайно.
Погледнал към високия балкон,
красавицата омагьосал трайно.
Не знаел той, подминал. И сега
стои самотно, чака тя - с надежда,
че конникът, смутил я в младостта,
отново със любов ще я поглежда!
26.01.2013 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
