22.08.2024 г., 10:26  

Юмруците отнася и…

590 7 15

Живеех от години с две девойки,

да кажем, на семейни начала.

И всеки ден мечтаех - яки тройки!

Понякога и с дясната ръка.

 

Девойките ми бяха много близки.

Отдавна те живееха при мен.

Делях със тях - голям галон уиски,

а в банята ги срещах всеки ден.

 

Те следваха във Ректората право

и зубреха закони ден и нощ. 
Едната беше - с много здраво тяло,

излъчваше от мишците си мощ. 
 

А второто моме бе сладка кукла:

красиво, едрогърдо и добро.

Изхвърляше по нощница боклука,

понякога и само по бельо.

 

Естествено, аз много го харесвах,

мечтаех да го заведа на СПА.

Сред някое джакузи да го тресна,

дори и след това да го лежа.

 

И ето че - една прекрасна вечер

момето бе останало само!

По гащички при мене се довлече

и ме покани в своето легло!

 

Поиска през нощта да му помогна,

с присъствието си да го приспя.

От тъмното, страха да превъзмогне

и приказки нощта да му чета.

 

Налях две водни чаши със мартини

и взех любима книга във ръце;

за юнак бозал петнадесет години

от своето възлюбено моме.

 

Облякох след това една пижама

с любимите ми розови цветя.

Излегнах се до сладката мадама 

и почнах от романа да чета.

 

А мацката, с усмивчица се сгуши

с главата си на моите гърди,

и в приказката чинно се заслуша;

за юнака и любовните игри.

 

И тъкмо си помислих, че е време,

любимата пижама да сваля,

да клекна пред момето на колене

и мое стихче да му прочета,

 

когато на вратата, с гръм и трясък

се пръкна много якото моме!

Един юмрук в ченето ми изпраска,

и пусна кръв на моето лице!

 

Прегърна силно своята колежка,

огледа я за някакви щети.

И без да разбере, че има грешка,

два мои зъба с ъперкът изби!

 

Лекувах дълго тежките си рани,

за малко не отидох и на съд.

И вече зная, че в семейни драми,

юмруците отнася и мъжът!

 

 

Юри Йовев 

Август 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...